филми с претенции 08: MILK

Във филми и претенции ще разгледам повечето претенденти за филмови награди, т.е филми като Changeling, Gran Torino, The Wrestler, The Reader, The Curious Case of Benjamin Button, Battle in Seattle и т.н

ХАРВИ УМИРА! ГОЛЯМ Спойлер нали?

Изненадващо е, че досега историята на Харви Милк не е била филмирана нито веднъж. Гус Ван Сант поправя този пропуск с очевидно филм, който има явни претенции за много филмови награди. Дали е време да спечели оскара за най-добър режисьор, за който беше номиран преди време за Good Will Hunting, не мога да кажа. Причините са 1) има доста филми с претенции, които трябва да гледам преди да дам някакво мнение и 2) не ме интересува. Да въпреки, че пиша за филмите които ще бъдат номирани и ще печелят фимовите награди, побидителите не ме интересуват, защото така и не се научих да възприемам киното като състезателен спорт. Тук е време да спомена Шон Пен, нали?

Milk

Последния филм с Шон Пен, който гледах преди Milk беше Mystic River на стария Клинт. Това ми помогна да видя таланта на Пен още повече. Превъплъщениeто му като Харви Милк е напълно различно от всичко което е правил до сега (разбира се не съм гледал всичките му филми, така че съм сколонен на компромиси тук, но схващате какво имам предвид). С две думи, едно от най-добрите изпълнения на тази година, безспорно. Какви и колко награди ще спечели не е от особено значение. Мога спокойно да кажа, че именно неговото изпъление на е най-доброто нещо в целия филм.

Иначе Milk е типичен представител на жанра „филми със смисъл“, или „не-поредната-холивудска-боза“.  Това, което ми харесва във филма  е, че е по-скоро наблегнато на начина, по-който Харви Милк се опитва да реши проблема, а не какъв точно е. Защото от гледайки назад, самите неща за които се бори Милк са леко остарели, но по-важно е, колкото и дебилно да звучи, да се покаже как трябва да се решават проблемите във света. И именно това е „смисълът“ на филма.  Ван Сант никога не тика сексуалнте си предпочитания в зрителя, не се опитва да  бъде изкуствено скандален. Въпреки че, най-очевидния принос на Милк е към борбата срещу хомофобията, за мен други аспекти от неговия живот са по-вълнуващи от съвременна гледна точка. Сан Франциско, през 70те е било мястото, или поне едно от местата, където промените са се случвали. И именно портрета на града през това време грабва моя интерес към историята на Харви Милк. Това, което Гус Вант Сант ни дава е донякъде достатъчно, но може би поради липса на бюджет (по-скоро желание филмът да бъде по-скоро за личността на Харви Милк, все пак филмът се казва Милк) това е останало на заден план.

Дан Уайт, изигран перфектно от Джош Бролин (W (a.k.a Dub-YA) на Оливър Стоун) е образа, който след Харви Милк е най-интересен за разглеждане във филма (и не само). Гус Ван Сант разглежда образа по-особено интересен начин. Вместо да представя Уайт като безрасъден хомофоб изпълнен с омраза към Милк, във филма Milk, той е много по-човечен образ. Който очевидно става психически нестабилен към края на филма. Самоубийството му, въпреки леката присъда, подсилва това.  Въпреки, че именно той е „лошият“ във филма, не мога да скрия факта че изпитах симпатия като него. Да, също така и омраза когато застреля Хаври и кмета.

Самият образ на Хаври Милк е представен като перфектен човек, почти. Казвам почти, защото има моменти когато ясно се виждат някой от личните проблеми на Харви, но цялостното отношение е напълно позитивно. Така целта на филма е приноса на този човек, така че напълно оправдавам избора на Ван Сант.  Нещо интересно, което не беше включено във филма, октрих в някакъв сайт. Според Ричард Бойл, който е участвал в кампанията и протестите на Харви Милк през 70те,  пропуск във филма е липсата на участието на Джим Джоунс. Харви Милк е говорил пред култа на Джоунс и подкрепата на хората на Джоунс има реално влияние върху избирането на Милк. Аз лично разбирам Милк, който въпреки, че е имал резерви към идеите на Джоунс, е бил в нужда от колкото се може повече гласове за собствените си идеи.

Не съм сигурен дали включването на тази сюжетна линия би подобрило качеството на филма. Гус Ван Сант се е справил добре с представянето на Харви Милк, като герой, какъвто наистина е. Милк със сигурност е от по-добрите филми тази година. Не мога да кажа, че е любимият ми филм на годината (за сега е Let the Right One In), но най-вероятно ще бъде в личния ми топ 10. Което би трябвало да ви каже, че силно препоръчвам гледането.

Hello world!

Welcome to WordPress.com. This is your first post. Edit or delete it and start blogging!