ХАРВИ УМИРА! ГОЛЯМ Спойлер нали?

Изненадващо е, че досега историята на Харви Милк не е била филмирана нито веднъж. Гус Ван Сант поправя този пропуск с очевидно филм, който има явни претенции за много филмови награди. Дали е време да спечели оскара за най-добър режисьор, за който беше номиран преди време за Good Will Hunting, не мога да кажа. Причините са 1) има доста филми с претенции, които трябва да гледам преди да дам някакво мнение и 2) не ме интересува. Да въпреки, че пиша за филмите които ще бъдат номирани и ще печелят фимовите награди, побидителите не ме интересуват, защото така и не се научих да възприемам киното като състезателен спорт. Тук е време да спомена Шон Пен, нали?

Milk

Последния филм с Шон Пен, който гледах преди Milk беше Mystic River на стария Клинт. Това ми помогна да видя таланта на Пен още повече. Превъплъщениeто му като Харви Милк е напълно различно от всичко което е правил до сега (разбира се не съм гледал всичките му филми, така че съм сколонен на компромиси тук, но схващате какво имам предвид). С две думи, едно от най-добрите изпълнения на тази година, безспорно. Какви и колко награди ще спечели не е от особено значение. Мога спокойно да кажа, че именно неговото изпъление на е най-доброто нещо в целия филм.

Иначе Milk е типичен представител на жанра „филми със смисъл“, или „не-поредната-холивудска-боза“.  Това, което ми харесва във филма  е, че е по-скоро наблегнато на начина, по-който Харви Милк се опитва да реши проблема, а не какъв точно е. Защото от гледайки назад, самите неща за които се бори Милк са леко остарели, но по-важно е, колкото и дебилно да звучи, да се покаже как трябва да се решават проблемите във света. И именно това е „смисълът“ на филма.  Ван Сант никога не тика сексуалнте си предпочитания в зрителя, не се опитва да  бъде изкуствено скандален. Въпреки че, най-очевидния принос на Милк е към борбата срещу хомофобията, за мен други аспекти от неговия живот са по-вълнуващи от съвременна гледна точка. Сан Франциско, през 70те е било мястото, или поне едно от местата, където промените са се случвали. И именно портрета на града през това време грабва моя интерес към историята на Харви Милк. Това, което Гус Вант Сант ни дава е донякъде достатъчно, но може би поради липса на бюджет (по-скоро желание филмът да бъде по-скоро за личността на Харви Милк, все пак филмът се казва Милк) това е останало на заден план.

Дан Уайт, изигран перфектно от Джош Бролин (W (a.k.a Dub-YA) на Оливър Стоун) е образа, който след Харви Милк е най-интересен за разглеждане във филма (и не само). Гус Ван Сант разглежда образа по-особено интересен начин. Вместо да представя Уайт като безрасъден хомофоб изпълнен с омраза към Милк, във филма Milk, той е много по-човечен образ. Който очевидно става психически нестабилен към края на филма. Самоубийството му, въпреки леката присъда, подсилва това.  Въпреки, че именно той е „лошият“ във филма, не мога да скрия факта че изпитах симпатия като него. Да, също така и омраза когато застреля Хаври и кмета.

Самият образ на Хаври Милк е представен като перфектен човек, почти. Казвам почти, защото има моменти когато ясно се виждат някой от личните проблеми на Харви, но цялостното отношение е напълно позитивно. Така целта на филма е приноса на този човек, така че напълно оправдавам избора на Ван Сант.  Нещо интересно, което не беше включено във филма, октрих в някакъв сайт. Според Ричард Бойл, който е участвал в кампанията и протестите на Харви Милк през 70те,  пропуск във филма е липсата на участието на Джим Джоунс. Харви Милк е говорил пред култа на Джоунс и подкрепата на хората на Джоунс има реално влияние върху избирането на Милк. Аз лично разбирам Милк, който въпреки, че е имал резерви към идеите на Джоунс, е бил в нужда от колкото се може повече гласове за собствените си идеи.

Не съм сигурен дали включването на тази сюжетна линия би подобрило качеството на филма. Гус Ван Сант се е справил добре с представянето на Харви Милк, като герой, какъвто наистина е. Милк със сигурност е от по-добрите филми тази година. Не мога да кажа, че е любимият ми филм на годината (за сега е Let the Right One In), но най-вероятно ще бъде в личния ми топ 10. Което би трябвало да ви каже, че силно препоръчвам гледането.